* * *
Събрали ми се, отбрали,
се отбор млади юнаци,
на юнашката механа,
да ядат, още да пият.
Ели са, още пили са,
почнали да си говорят,
кой с какво ще се похвали.
Похвалил ми се й млад Стоян,
че има булче хубаво,
на ум е твърде разумно,
никой не го мож излъга,
без него врата да отвори
и има конче хранено,
никой го не мож убяга.
Отде го зачу търговче,
то при Стояна отива
и на Стояна думаше:
- Байно ле, байно, Стояне,
харизваш ли си булчето,
булчето, още, кончето
и ако ти булче излъжа,
без тебе порти отвори?
Яхна ми конче и замина
при Стоянови порти отива,
хлопа търговче и вика:
- Буле ле, буле, Стоянце,
излез ми порти отвориш,
кончето си да поемнеш.
Бача Стояна убиха,
аз му кончето доведох.
Стоянца булка хубава
тя си отвътре изпровикна:
- Махай се, махай, непознат,
какво й търсил, намерил.
Търговче отива при Стояна
и на Стояна думаше:
- Байно, ле, бачо Стояне,
халал ти струвам булчето,
булчето, още, кончето.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.