* * *
Похвалил ми се млад Стоян,
че кога го няма вкъщи,
не мож му булката излъга
да си вратата отвори.
Накрая стои арапче,
арапче, черно манафче,
то на Стоян думаше:
- Бате ле, бате Стояне,
ако ти булче излъжа
даваш ли ми я на мене?
А пък ако не я излъжа,
живота ще си заложа.
Арапче на път замина,
като в селото стигна
и край къщата отиде,
на порти чука и хлопа.
- Я излез, буле Стоянце,
бате Стояна убиха.
Излез да му вземеш шапката
и неговото конче хранено.
Стоянца от вътре продума:
- Махни се, човек непознат,
не ми кучета разлайвай,
не ми децата разплаквай.
Пуст му е останал калпака.
вълци му яли кончето,
като го няма млад Стоян.
Манафче жалко заплака,
и се назад повърна
и при Стояна отиде,
и на Стояна думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
не можах да я излъжа.
Много те моля, Стояне
да ми живота пощадиш,
с пари ще ти заплатя.
Ала Стоян се много ядоса
и на арапче думаше:
- Ако я беше излъгал,
ти щеше да я отнемеш,
а сега ми се молиш
живота да ти пощадя.
Извади сабя франгия,
че му главата отрязя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.