* * *
Че се сбрали, събрали,
все отбор юнаци
на юнашката механа
да ядат, още да пият.
Яли са, още пили са,
пили са, веселили са,
почнали да си говорят
кой с какво ще се похвали.
Похвалил ми са е млад Стоян,
че има конче хранено,
че има булче хубаво.
Конче му струва хиляда
булче му струва два града
два града като София
на ум е много разумно -
никой го не може излъга
без мене врата да отвори.
От де го зачу търговче
търговче младо, глупаво
то при Стояна отиде,
ем на Стояна думаше:
- Ако ти булче излъжа,
харизваш ли го на мене
твоето булче хубаво,
ем твоето конче хранено?
Стоян търговче думаше:
- Ако го немож илъга
харизваш ли си главата
на мойта сабя френгия
пред тези добри юнаци?
Стана търговче, отиде
на порти лопа и вика:
- Бульо ле, бульо Стоенице,
излез на порти отвори
бата Стояна убили
аз му кончето доведох.
Стояница, булка хубава
и тя се отвъре обажда:
- Иди си, човек непознат,
аз си вратата не отварям!
Опустяло му кончето
кога го няма, бе, Стоян
каквото й търсил, намерил!
Чуди се търговче, мая се,
как да се назад повърне,
и пак се назад повърна,
и при Стояна отиде.
Стояна търговче улавя
и му главата отрязва
като им беше каула.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.