* * *
Събрали ми се, събрали,
хаджии, се чорбаджии
да ядат, още да пият.
Както ядяха й пияха
секи се с булче хвалеше
и Петър са с булче похвали:
- Ах, гиди, моито булче,
никой ни мой го излъга
посред нощ врата да отвори,
посред нощ по полвината.
Чифутче, желто еврейче,
и то на Петра думаше:
- Ко даваш и ко залагаш,
ще ти булчето излъжа,
посред нощ врата да отвори,
посред нощ по полвината.
Петър чифутче думаше:
- Аз ти, чифутче, отдавам
моите девет дюкяня
и мойто столче сребърно.
Стана чифутче, отиде,
похлопа още повика:
- Бульо мо, бульо Петрова,
стани ми врата отвори,
отдай ми кърпи леняни,
леняни и копринени -
батя Петра го раниха,
да му привържем раните.
Тя му вратата отвори,
даде му кърпи леняни,
леняни и копринени
и на чифутче думаше:
- Постой, чифутче, почакай,
и аз със тебе ще дода.
И тя със него отишла.
Петър сред дюкян сидеше.
Като я видя че иди,
извади ножчи инжерчи,
че са в сърцето удари
и са от душа раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.