* * *
- Нено, леля ти заръча
да идеш на ден Великден
на Великден на хорото,
или на Георгьовски сборове.
Нено мама си думаше:
- Вади ми, мамо, премяна,
да се хубаво пременя,
че ми леля заръчала
да й ида на гости.
Майка му вади премяна,
със ситни сълзи я ръси,
сълзи на сърма ставаха.
Баща му конче оседла,
сестра му перчем разреса,
буля му китка подаде.
Премени се гидия Нено,
че се на конче преметна
и в лелини си отиде,
в лелини си на гости
и на хорото излезе.
Хората го видели
и си го загледали:
- Бре, блазе на таз майка,
дето го е гледала;
бре, блазе на таз мома,
дето ще го вземе!...
Нено от хорото се върна
и на леля си думаше:
- Мър, лельо, мър, мила лельо,
какво ме главата заболя,
ще ида, лельо, да легна.
Лежал ми й дор на небето
слънцето ясно изгряло.
Кога месечина излязла -
Нено с душа се раздели...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.