* * *
Нено ле, Нено убави!
Заръчала Неновата,
Неновата мила тетка:
"Да дойдеш, Нено, да дойдеш,
да дойдеш, теткин, да дойдеш,
на убав си ден Вликден!
Голем се собор собира,
от девет села момите,
десето село - нашето!"
Пойде ми Нено да иде,
баща му коня справяше,
справяше и си плачеше,
и си на Нено думаше:
- Не иди, синко, не иди
у това село големо!
Тамо са повече турци,
турци са клети, проклети,
турци са от друга вера,
че тебе младо погубят!...
Майка му колан носеше
и си на Нено думаше:
- Не иди, синко, не иди
у това село големо!
Тамо са повече турци,
турци са клети, проклети,
турци са от друга вера,
че тебе младо погубят!...
Нено си никой не слуша,
отиде и не се върна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010