* * *
Прииска Бончо да иде
на свети Врача на сбора,
мама си Бонча не пуска.
Бончо мама си не слуша,
стана ми Бончо, та вляна,
изкара конче храняно,
с сино го седло седлоса,
пъстри колане препаса.
Ега ми Бончо отиде
на свети Врача на сбора,
сичките Бонча видели,
сичките, холам, рекоха:
- Калотка била та майка,
дето е Бонча ранила,
ранила и изгледала!
Бончо си накрай застана,
извади ножче нехтерче,
та че го заби във земя
и върза конче за ножче,
та че са хвана на хоро.
Дваж хоро Бончо обида,
на триж го глава заболя,
дорде леля си да рукне,
Бончо са с душа раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.