* * *
Един си Недко на мама,
на мама, Недко, и на тати.
Леля му, йоряфчинката,
леля му хабер проводи:
"Де да е Недко, да дойде,
дето й, където, да дойде,
тука при мене да дойде -
малко ще вино да пием,
по-много моми да гледа!"
Недко си има три сестри -
първа му дрехи вадеше,
втора му перчан чешеше,
третя му коня извожда;
баща му коня седлае,
майка му порти отваря.
Рада през плета гледаше
и си на Недко думаше:
- Недко льо, либе Недко льо,
слънцето трепти, залазя,
ти къде мислиш да идеш?
Недко на Рада думаше:
- Радо льо, либе Радо льо,
вчера съм ходил на оран,
че съм си ралото забравил,
ралото и чиряслото -
ще ида да ги отвзема.
Рада на Недко думаше:
- Недко льо, либе Недко льо,
лъжи, Недко льо, кого щеш,
мене не моеш излъга -
ти си по сгледа отиваш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.