* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мара думаше:
- Маро ле, бела българко,
я ми се, Маро, потурчи,
бяла ханъма да станеш,
на висок чердак да стоиш
жълти жълтици да броиш
и ситен дребен моргоз
Мара Мураду думаше:
- Аз ще се, царю, потурча,
ако ми, царю, харижеш
църквата "Света София"
и "Султан Селим джамия".
Цар Мурад Мара думаше:
- Езикът да му изсъхне,
кой ми те, Маро, поучи
царството да ми поискаш,
царството и везирството;
царството ми е бащинско,
а везирството дединско.

 

Враца, кв. Бистрец (Архив КБЛ-ВТУ); моргоз - производно или недоразбрано от маргарит.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.