* * *

Мурад и Мара

Гюргинка платно белеше
на тиха бела Дунава.
У там пашата замина,
пашата оюрджията.
Той на Гюргинка думаше:
- Моме Гюргинко, Гюргинко,
мари, хайде ме приследи,
приследи, та ми пристани,
ще ти, Гюргинко, харижа,
на Бело море ядите,
на Църно море казите.
Гюргинка тихом говори:
- Пашо, оюрджио ле,
я неща да ми харизаш
от Бело море ядите,
от Църно море казите,
казите със касабите,
ми искам да ми харизаш
Едрене с Узунчаршия,
думус салхана да сторя,
яскерат да ти прихраня,
яскерат с бинбашиите.
Пашата нищо не рече,
ми сбоде коне, та тръгна.

 

Урумбегли, Бунархисарско - Турция; зап. във Василико, дн. Царево; жътварска (Стоин-ИЗТр., № 1243); яди - острови.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010