* * *
Цар Мурад Маро думаше:
- Маро ле, бяла българко,
я ми ти, Маро, пристани,
дорде си млада, глупава,
дорде ум не си добила.
Аз ще ти, Маро, харижа
Цариграшката джамия
със сребърните кандила,
край Дунав бели градове
и ситни дребни паланки,
и ще ти предам ключове.
Мара Мурадя думаше:
- Царьо ле, царьо Мураде,
я ще ти, царьо, пристана,
ако ми, царьо, харижеш
в Цариград "Света София",
край Дунав бели градове
и ситни бели паланки,
и да ми дадеш ключове.
Мен ми джамия не трябва,
трябва ми "Света София",
мен ми е свидна вярата
и ми е чутно името,
аз си кадъна не ставам!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010