* * *
Мара си платно белеше
на тиха бяла Дунава,
в златно корито белеше,
алтън бухалка бухаше.
Цар Мурад покрай ходеше,
цар Мурад Мара думаше:
- Маро ле, бяло момиче,
хай да ми, Маро, пристанеш,
дорде си малка и глупава,
дорде си млада и хубава!
Мара Мураде думаше:
- Мураде, царе Мураде,
как да ти, Мураде, пристана?
Аз имам майка и баща,
ще ида тях да попитам,
струват ли халал гледането,
и носенето, дето ме носили!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010