* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мари думаше:
- Маро льо, бяла българко!
Хайди ми млада пристани,
доде си млада, глупава,
и доде си по-хубава,
доде ум не си добила!
Мара Мурад думаше:
- Царко льо, цар Мураде ле,
ази ти млада приставам,
ако ми, царко, харижеш
в Цариград "Света София"
в Едрине Узун-чаршия
и да ми, царко, харижеш
в Цариград Гала-махала,
и да ми дадеш ключеве,
и да ми, царко, харижеш
край море бели градове,
край Дунав дребни паланки.
Мурад-бей Мари думаше:
- Маро льо, бяла българко,
защо ти й "Света София"?
Аз ще ти, Маро, харижа
Царуграшката джамия
със сребърните кандила.
- Аз ми джамия не треба,
треба ми "Света София",
ази съм бяла българка,
мене ми й свидна вярата
и ми й чутно името -
бяла кадъна не ставам!

 

Котел (ПСп., Браила, год. I, 1870, кн. 2, с. 108; ПСп., София, 1899, № 2, с. 92-93; = Начов, Сб.БАН, 11, с. 25).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010