* * *
Цар Мурад Мари думаше:
- Маро ле, бяла българко,
ти не си, Маре, за ниви,
за ниви и за градини,
а ти си, Маре, родена
бяла ханъмка да станеш,
на висок чардак да стоиш,
жълти жълтици да броиш
и ситен, дребен маргарит.
Мара Мурада думаше:
- Стигат ми мене, царю ле,
наште равни градини,
с росни румени цветенца,
пусти ти остали чердаци,
жълтици, още маргарит.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010