* * *
Заспала мома Дафинка,
под дърво, под маслиняво,
с шарен си килим послала,
със по-шарен се завила.
Отдолу идат три момци,
три момци, млади ергени,
Първият мина, замина,
подхвърли й златна ябълка,
вторият мина, замина,
подхвърли й златно пръстенче,
третият мина, замина,
сладко я в уста целуна.
Мома се от сън събуди,
закачи люто да кълне:
- Тоз който мина, замина,
и ми ябълка подхвърли,
да даде Господ да даде,
три годин болен да лежи.
Тоз който мина, замина,
и ми пръстенче подхвърли,
да даде Господ да даде,
през пръстен да се провира.
Тоз който мина, замина,
и ме в устата целуна,
да даде Господ да даде,
със него да се сбереме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.