* * *
Заспала бяла Калина
под дърво, под маслинено.
Духнали бели ветрища,
паднало зърно маслина,
удари Калина в челото,
в челото до меж' вежгите;
Калинна се сепна, разбуди,
та си ветрища кълнеше:
- Здрав да не бъдеш, бял вятро,
къке бях сладко заспала,
по-сладък съня сънила -
отдолу идат двамина,
двамина момка атлия,
едина ми дава ябълка,
втория ми даде пръстенче.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.