* * *
Легнала Бица, заспала,
уф тая мала градинка;
подунал югот от море,
скършил е гранка маслинка,
гранката падна ув море,
попърска Бица по лице.
Люто го югот прокълна:
- Ах, духнал си, да не дунеш!
Що бях си добро заспала,
що добър сън сънувала -
три луди-млади до мене...
Пръвнийо ми китка даваше,
вторийо ми пръстен менеше,
трекйо ми лице целуваше!
Той, що ми китки даваше -
вени го, Боже, на китка;
той, що ми пръстен даваше -
спровли го, Боже, низ пръстен;
воя, що ми лице целувеше -
стави го, Боже, сос него!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010