* * *
Заспала е мома Дафинка
под тънко дърво маслина.
Силен ми вятър повее,
че удари мома Дафинка
в очите между веждите.
Не ми е бил силен вятър
най са ми били дор три юнака.
Първият мина, замина,
хвърли й златна ябълка.
Вторият мина, замина,
хвърли й златно пръстенче.
Третият мина, замина
той я в очи погледна.
Като се мома събуди
люти си клетви кълнеше:
- Който ми ябълка хвърли
девет години да лежи,
който ми пръстенче хвърли
през него да се провира,
който ме в очи погледна
с него да се венчая.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.