* * *
Легнала й мома, заспала
под дърво, под дафинено,
под клонче, под маслинено.
Ален си килим послала
и си на него заспала,
насън я будят три луди,
три млади момчета.
Пръви я мина, замина,
той я в лице погледна,
вторият мина, замина,
златен и пръстен подфърли,
третият мина и са спря,
той я в уста целува.
Трепна мома, събуди се,
почна люто да кълне:
- Който ма мене замина
и Господ да го замине;
който ми пръстен подфърли,
през пръстен да са провира
и там да му й широко;
който ме мене в уста целуна,
дай ми го, Боже, подари
със него да си живея.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.