* * *
Легнала е Дафинка в градинка,
под дърво, под клонче маслиново.
Тих ми ветрец повея,
дребен ми дъждец пороня.
Падна маслинка от клонче,
удари Дафинка в челото,
в челото между веждите.
Викнала е Дафинка да плаче,
люто да кълне:
- Ветре ле, ненавеял се,
дъждо льо, ненавалял се,
таман бях сладко заспала,
заспала и засънувала,
че ми първо либе минува
и в уста ме сладко целува.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.