* * *
Заспала Яна, заспала,
край море, покрай бел Дунав.
Насън й трима дойдоха -
първия, Яне, първия,
първия пръстен подаде;
втория, Яне, втория,
втория даде ябълка;
третия, Яне, третия,
Яна си насън целуна.
Пък си се Яне събуди,
та почна люто да кълне:
- Който ми пръстен остави -
през него да се провира!
Кой ми ябълка остави -
под нея зелен да стане!
Който ме в уста целуна -
със него да се кердосаме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010