* * *
Легнала мома, заспала,
под това дърво маслина
шарен е килим постлала
с чохен се е завила.
Отдолу идат ергени,
ергени, мамо, граждани.
Първи си мина - замина -
подхфърли златна ябълка, (2)
одари мома - не стана.
Втори си мина - замина,
подхфърли злато пръстенче, (2)
одари мома - не стана.
Трети си мина - замина,
сладко я в уста целуна,
мома се сепна и стана,
и почна люто да къне:
- Кой ме с ябълка одари -
три години болен да лежи;
кой ме с пръстен одари -
през пръстен да се провира.
Кой ме в уста целуна -
за него да се венчая,
дай ми го, Боже, дай ми го!
Че сме си лика-прилика, (2)
като два стърка иглика.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.