* * *
Легнала мома, заспала
под дърво, под маслинено,
ален си килим послала,
а с други се завила.
Отдоле идат троица,
троица белограждане.
Първия мина, замина -
той й ябълка подхвърли.
Втория мина, замина -
той й пръстен подхвърли.
Третия я от сън събуди.
Като станала и ги проклела:
- Който ми ябълка подхвърли,
три години болен да лежи,
със сламка да се подпира.
Който ми пръстен подхвърли,
през пръстен да се провира,
и там да му е широко.
Кой ме от сън събуди
дай ми го, Боже, на мене.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.