* * *
Заспала мома, лелей, заспала
на широко поле край море
под зелено дърво дафино;
тиен ми ветер подуна,
дафина вета откърши,
мома по поли удари,
мома се от сон пробуди,
та ветра тио кънеше:
- Ветре ле, ветре, не навеял се!
Зашто ме от сонь пробуди?
Какоф си соньок сонувах:
дойдоха три млади юбави;
еден ми даде махрама,
втори ми даде жълтица,
трети ми даде злат пръстен -
онай ме прегърна, целива!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010