* * *
Заспала е мома девойка, мамо,
заспала е мома девойка,
край море, край тенко горье;
из море ветрец повея,
та си довея, довея,
до трима момци търговци,
един от други по-хубав.
Единът всегна, извади
една ми златна ябълка;
вторият всегна, извади
злат пръстен с камък безценен;
третият мома цалуна.
Тогаз се мома събуди,
люти ги клетви кълнеше:
- Да даде Господ, да даде,
който ябълка остави -
ябълка да му разрежат,
душата да му излезе!
Който ми пръстен остави,
девет години да лежи -
през пръстен да го пронижат!
А който мене цалуна,
да даде Господ, да даде,
устата да му миришат
на Божигробски босилек!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010