* * *
Заспала е бяла Тодорка
под дърво орехово.
Буйнали буйни ветрове,
летнали летни дъждове,
Тодорка от сън дигнали.
Тодорка ги люто кълнеше:
- Ветро льо, ненавейко,
дъждо льо, неналетнико!
Стават девет години
откак е мама умряла,
насън не бях я видяла,
сега я насън сънувах.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010