* * *
Заспала е мома Дафинка
под дърво, под дафиново,
под клонче, под маслиново.
Като си сладко заспала,
заспала и засънувала.
Тихи ми ветрец повея,
дребен ми дъждец заръмя.
Дафинка се от сън събуди,
започна люто да кълне:
- Ветре ле, не навеял се,
дъжде ле, не навалял се.
Девет години станаха,
откак е мама умряла,
никак не си е идвала;
сега си беше подошла
и тихичко ме запита:
"Дафинке, синко, Дафинко,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти мащеха,
направи ли ти дрехите,
дрехите, китно губере?"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010