* * *
Легнала мома Дафинка
под едно дърво на сянка.
Никой не мина, премина,
Дафинка да си разбуди.
Хладен ми ветрец подухна,
дребен ми дъждец зароси.
Дафинка люто кълнеше:
- Ветре ле, не навевай!
Дъждец ле, не наливай!
Ега се не навеете,
ега се не налеете!
Тъкмо бех сладко заспала,
заспала, засънувала -
девет години откак е
моята майка умряла,
насън ме вика и пита:
"Дафинке, щерко Дафино,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти мащеха?"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010