* * *
Заспала Мила, Мило льо,
в майчина горна градина,
заспала, засънувала.
Силен е вятър повяло,
зароси ситна росица,
Милка се от сън събуди,
тихо вятър кълнеше:
- Ветре ле, ненавял си се,
дъждо ле, ненавалял се,
станало й девет години,
както е мама умряла,
насън не съм я видяла,
сега я, ветре, аз видях
моята мила майчица,
че как ме мило попита:
"Мило ле, мила мамина,
ожени ли се татко ти,
взе ли ти майка повторна?"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010