* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми е Милана
в бащина горна градинка,
нема кой да я събуди.
Тих ветрец тихо повява,
дребен ми дъждец зарося,
Милана от сън събуди,
Милана вятър кълнеше:
- Ветре ле, да не повеиш,
дъжде ле, да не поросиш!
Станало й девет години,
откак ми майка умряла,
насън ми майка не дошла,
а 'га си легнах и заспах,
на съня ми се присъни
мойта майчица рождена...

 

Равна гора, Варненско; сватбена - на вечерник в събота вечер у момини, водено хоро срещу неделя (СбНУ 63, № 427; =Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=760> 04.06.2009); недовършена.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010