* * *
Легнала ми е Дафина
под дърво дафиново.
Ситен ми е дъждец заръсил
и тихо ветрец повеял
сенка се мома събуди
и почна люто да кълне:
- Дъждо ле, не навалял се,
ветре ле, не навеял се -
девет се годин минаха
от как е мама умряла,
сега на сън ми тя дойде,
сладки ми думи думаше:
"Дафино, дъще Дафино,
ожени ли се татко ти,
доведе ли мащеха,
научи ли се да предеш
и ситно, ситно да тъчеш?"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010