* * *
Заспала й Милка, Милчице,
под крушка, под белоцветка,
повяло й вятър моренин,
откърши клонче крушево,
удари Милка в челото,
в челото, между веждите.
Милка се от сън събуди,
люто вятъра кълнеше:
- Ветре ле, ненавейнико,
защо ме, ветре, събуди?
Станало й девет години,
както й майка ми умряла,
насън не бях я виждала,
сега я насън сънувах...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010