* * *
Заспала й Милка, Милке мо,
под крушка, под бялоцвятка.
Повялой вятър морянин,
откършил клонка крушева,
удари Милка в челото,
в челото между веждите.
Милка вятъра кълнеше:
- Ветре ле, ненавейнико,
станалой девет години,
откак е мама умряла,
на сън не съм я виждала.
Сега я, ветре, сънувах,
пък ти ме, ветре, събуди
(...)
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010