* * *
Заспала е мома Тодорка
под бял, под червен трендафил.
Таман е сладко заспала,
силен е вятър духнало,
ситен дъждец заваля,
събуди мома Тодорка.
Тодорка си люто кълнеше:
- Ветре ле, ненадухал се,
дъждьо ле, ненавалял се.
Девет години станаха,
откакто майка ми умряла.
На сън я не бях видяла,
таман я сега сънувах.
Хитро ме мама учеше:
"Тодорке, мила мамина,
га дойде петък, събота,
главата да не миеш,
дюлбена си да не переш,
че ми вече дотегна,
сапунена вода да пия..."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010