* * *
Заплакала е Милкана
в бащина горна градинка,
под бял, под червен трендафил.
Тихом ми вятър духнал,
лятна ми росица зароси,
Миланки лице накваси,
че се Миланка събуди.
Миланка люто кълнеше:
- Ветро льо, не навя ли се,
росице ле, не нароси ли се.
Таман бях сладко заспала,
мама си засънувала.
Станало е девет години
насън не бях я виждала,
сега мама си аз видях,
че ме ситничко плетеше
и ме хитричко питаше:
"Миланке, мила на мама,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха,
направи ли ти чеиза;
ще ли да те оженят
тая година и тази зима?"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010