* * *
Легнала ми е Дафинка
под едно дърво високо,
шарен килим е послала,
легнала, па е заспала.
Тихи ми ветрец подухна
и си Дафинка разбуди.
Дафинка го е проклела:
- Пуст да ми останеш, ветрец,
девет години откакто,
майка си ази не видях,
сега я насън аз видях
и тя ми тихо продума:
"Дафино, щерко Дафинке,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти мащеха?"
"Татко се, майко, ожени
и ми доведе мащеха;
когато ми реши косите,
тя си ме мене скубеше,
кога тя ме храни, залъци ми брои!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010