Мома сънува мъртвата си майка. Съст. Т. Моллов

* * *

Заспала е мома край море,
край море, край Черно море,
заспала, засънувала.
Буен ми вятър повея,
ситен ми дъждец поръмя,
отчесна клонче дафиново,
дафиново клонче, маслиново,
че го в морето захвърли,
че се морето разплеска,
мома по лице попръска.
Мома се от сън събуди,
захвана люто да кълне:
- Дъждо льо, не навалял се,
ветро льо, не навеял се,
станало девет години,
как е майка ми умряла
не съм я насън виждала,
сега я насън аз видях.
Таман ме мама питаше:
"Дафинке, ти оженили се,
Дафинке, задоми ли се?
Майка ти ще те ожени
за небесните ангели..."

Михалци, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ); същата певица е изпълнила и варианта, публикуван в СбНУ 60, № 356.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010