* * *
Заспала мома Дафинка
под дърво, под маслиново.
Буен ми вятър повея,
ситен ми дъждец заваля,
откърши клонче с маслинки,
удари мома Дафинка -
в челото между веждите,
между двете страни алени.
Сепна се мома Дафинка,
сепна се, та се събуди.
Дафинка люто кълнеше:
- Ветро льо, ненавеял се,
дъждьо ле, ненавалял се,
девет се годин минаха,
откак е мама умряла,
насън не бях я виждала,
таман мама си видях.
Мама ме мене питаше:
"Ожени ли се, Дафинке,
ако ли не си се оженила,
мама ще да те ожени
за два ми красни ангели,
ангели-арахангели!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010