* * *
Заспала й мома Дафинка, иха-ха,
заспала й мома Дафинка,
под дърво под дафинево, иха-ха,
под клонче под масленено,
под дърво под дафинево, иха-ха,
под клонче под масленено.
Таман бе сладко заспала,
заспала и засънувала,
буен ми вятър повея,
дребен ми дъждец заваля.
Дафинка от сън събуди,
почнала й люто да кълне:
- Ветре ле, ненавеял се,
дъждьо ле, ненавалял се,
таман бях сладко заспала,
заспала и засънувала,
станало й девет години,
откак е мама умряла.
Насън не бях я виждала,
виждала и сънувала,
таман ме мама питаше:
"Дафинке, мила мамина,
ожени ли се татко ти,
взе ли ти майка мащеха,
че реди ли му къщата,
къщата, още дворито?"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010