* * *
Заспала мома Дафинка
под дърво, под маслиново,
под клонче, под дафиново.
Хладен ми ветрец повея,
ситен ми дъждец заваля.
Че падна клонче от дървото,
удари Дафинка в челото,
викна Дфинка да плаче:
- Боже ле, вечен Господи,
станаха девет години,
откакто е майка ми умряла.
Аз не съм я нивга виждал,
нито на съм сънувала.
Сега като бях заспала,
мама при мен бе дошла
и ми тихичко говори:
"Омъжи ли се вече, Дафинке,
ако не си се оженила,
мама ще те ожени,
за едно бяло ангелче!"
Вятър ме навя
и дъжд ме наваля,
че майка ми щеше да каже,
нещо да ме нареди.
Какво да говоря от днес нататък!?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010