* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми е Драганка
под бял, под червен трендафил,
под моравата люлека.
Спала Драганка, що спала,
до три дни и три вечера.
Силни ветрове духаха,
дребен си дъждец заваля,
че се Драганка събуди.
Почнала й люто да кълне:
- Ветро льо, да не задухаш,
дъждо льо, да не завалиш.
Станало й девет години,
не съм си мама сънувала,
както е мама умряла.
И аз си мама сънувах,
и аз със нея говорих:
"Станало й девет години,
както си, мамо, умряла,
кой ще ме, мамо, научи,
на пъстра прелца да преда,
тънънко дари да тъка?"

 

Косово, Провадийско; на лятна седянка (СИБ 2, № 722 - "Кълне вятъра, дето я от сън събудил").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010