* * *
Заспала е мома Дафинка
под дърво, под маслинено.
Силен ми вятър завея,
дребен ми дъждец заваля
отчупи клонче маслинено,
че си Дафинку удари
в челото между веждите.
Викна Дафинка да плаче:
- Ветре ле, не навеял се,
дъжде ле, не навалял се!
Девет години как стана,
как е майка ми умряла.
Не съм я сънувала,
не съм я бълнувала.
Сега си мама сънувах,
мама на мене говори:
"Дафинке, мила мамина,
женена ли си или не си,
ако не си женена,
майка ти ще те ожени
в божа райска градина."
Докато Дафинка издума
и се от душа раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010