* * *
Заспала е мома Дафинка
под дърво под маслиново,
заспала и засънувала
нейната стара майчица, (2)
девет години кат умряла
насън не я видяла.
Отде се взело тих вятър,
ситен ми ветрец повея,
ситен ми дъждец заваля.
Отчупи клонче маслиново
и удари мома по чело.
Тогаз се мома събуди,
и люто ми се разсърди,
почнала люто да кълне:
- Проклет да си, ветре,
дето ме мене събуди,
и ти, ситен дъждец,
дето мен очи отвори
и от сън пробуди.
Че си сънувах моята
стара майчица,
девет години кат умряла,
чак сега се появила.
Тъкмо ме питаше:
"Ожени ли се, мамо, ожени ли се
за Ванчо, мамо, комшията,
комшията, мамо, овчарчето?"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010