* * *
Легнала мома, заспала,
под дърво, под дафинено, (2)
под клонче, под маслинено.
Шарен е килим постлала,
със по-шарен се е завила.
Силни са ветри вейнали,
счекна се клонче маслина,
удари мома в челото,
в челото между веждите.
Сепна се, мома, събуди,
па почна люто да кълне:
- Девет години минаха,
откак е мама умряла,
насън не съм я виждала.
Тъкмо си мама сънувах,
че си ме мама питаше:
"Дафино, дъще Дафино,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти мащеха,
и грижи ли се за тебе?"
"Татко се, мамо, ожени,
и ми доведе мащеха.
Нали е пуста мащеха,
тя се за мене не грижи.
Ако й хляба замеся,
тя ще ме люто прокълне:
"Дафино, дъще, Дафино,
със калта да те замесят!"
Ако й вода донеса,
тя ще ме люто прокълне:
"Дафино, дъще, Дафино,
силни те ветри отвели,
мътни те води отнели!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010