* * *
Седнала е Назлъм Тодорка
в братови равни градинки -
на брат си риза да шие.
Както е шила, заспала,
заспала засънувала.
На сън майка си видяла.
Тодорка вятъра кълнеше:
- Ветрьо ле, ненавейнико,
дъждо лъо, ненаваляко.
Станало е девет години
както ми е майка умряла,
на сън я не бях видяла,
тъкмо я сега сънувам,
че мама хитро ме учи:
"Тодорке, Назлъм Тодорке,
много те малка оставих,
не можах да те науча
на моя пусти табиет -
когато переш, Тодорке,
помивки да не разливаш,
че много грехота бива,
не мога в двора да вляза
от твойте пусти помивки."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010