* * *
Заспала е бяла Тодорка
под бял, под червен трендафил, (2)
под кичеста бяла люляка.
Заспала и засънувала.
Хладен ми вятър задуха,
ситна ми роса зарося,
Тодорка от сън събуди.
Тодорка вятър кълнеше:
- Ветре ле, ненадухал се,
дъжде ле, ненавалял се.
Тъкмо бях сладко заспала,
заспала и засънувала.
Станало е девет години
откак е мама умряла,
насън ми не беше дошла.
Сега ми насън придойде
и си ме кротко учеше:
"Тодорке, чедо разбрано,
кога дойде сетна събота
не пери бяло пране,
не си главата умивай,
че ми е мама омръзнало
мътна помия да пия
и дълбоки калове да газя..."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010