* * *
Заспала е Дафинка
под дърво дафиново.
Таман си е сладко заспала,
дребен си дъждец заваля,
ча си Дафина събуди.
Дафинка го лошо прокълна:
- Дъжде ле, ненавелял си се,
ветре ле, ненавял си се;
таман съм сладко заспала,
заспала и засънувала -
станало е девет години,
като е майка умряла.
Нито съм я виждала,
нито съм я сънувала.
Сега я на сън сънувам,
че ми е майка запитала -
ако не съм се оженила
ще да се оженя
за зелена морава...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010