* * *
Заспала ми е Миляна,
Миляно, мила мамина.
у бащина горна градинка,
не спала мало, ни много,
три дни ми и три вечера,
една ми цяла неделя.
Господ си каил не стана,
подухна вятър от гора,
пороси росица от бога,
че се Миляна събуди.
Миляна вятър кълнеше:
- Ветро льо, ненавейнико,
дъждо льо, ненаваля са,
ся става девет години
както е мама умряла,
съня не га бях сънувала,
на глед га не бях гледала,
таман си мама сънувам,
таман ме мама питаше:
"Миляно, мила мамина,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти майчица,
майчица, майка мащеха,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли мойто гледане?"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010