* * *
Легна Дафинка, заспала,
под едно дърво маслинено,
свилен юрган прострела,
с другия се завила.
Силен ми вятър задуха,
силен ми дъжд заваля,
откърши клонче маслинено,
удари Дафинка по чело,
по чело, между веждите.
Тя се веднага събуди,
събуди и люто закле:
- Ветре, ненадухал си се,
дъжд ненавалял си се,
девет години как съм сираче,
сега ми мама на сън дойде
и ме е тихо питала:
"Черко Дафино, Дафино,
ожени ли се беща ти,
доведе ли ти мащеха,
научи ли те да предеш
и тънко платно да тъчеш?
Черко Дафино, Дафино,
ако не си женена,
майка че те ожени
за райски ергени хубави!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010