* * *
Заспала й бяла Тодорка
под бял, под червен трендафил.
Таман си сладко заспала,
буен ми вятър полъхна,
ситна ми роса поруся
и си Тодорка от сън събуди,
Тодорка си вятър прокълна:
- Ветро льо, та не почака,
та да не дочака, та духна.
Стана ми девет години
майка ми от кога почина,
на сън не ми е дошла.
Таман си ме мама хитро учеше:
"Синко Тодоро, га доде събота,
главата си да не миеш,
кърпата си да не переш,
помии да не личкаш,
че вода не моя да пия
от твойта мръсна помия!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010